Children of Bodom

Заглавие: Children of Bodom Съб Яну 03, 2009 10:13 pm

CHILDREN OF BODOM

В началото на 1993-та година две момчета от град Espoo във Финландия (намиращ се недалеч от столицата Хелзинки) решават да създадат дет метъл банда, наречена Inearthed. Те учат в едно училище и споделят едни и същи музикални вкусове. Това са Alexi Laiho (китара и вокали) и Jaska Raatikainen (барабани). Първият от малък се занимава с музика и като дете е свирил на цигулка, но впоследствие, под влиянието на по-голямата си сестра, става запален почитател на хеви метъла и се преориентира към китарата. Първият басист на младата шайка е Samuli Miettinen и с него на 20-ти и 21-ви август през 94-та в студио Munkkiniemen на 24-пистова машина е записано демото “Implosion Of Heaven”. То включва три песни и едно аутро, като музиката е дело на Alexi, а текстовете – на Samuli. Година по-късно е записано и второ демо, озаглавено “Ubiquitous Absence Of Remission” – този път в Astia Studios. Alexi и Jaska са сами в студиото, въпреки че Miettinen им предоставя нови текстове. Двамата решават да добавят клавири към музиката си, които изпълняват сами. Скоро след това китаристът Alexander Kuoppala, който е приятел на Jaska, се присъединява към бандата. В края на 95-та Inearthed остават без басист, но момчетата бързо му намират заместник в лицето на Henkka Seppala, който също е от училището на Alexi и Jaska. Клавирите поема Jani Pera Pirisjoki и през февруари на 96-та с продуцент Anssi Kippo в Astia е записано третото, последно демо - “Shining”. Inearthed започват да правят концерти в местните клубове, но интересът към тях не е особено голям, тъй като по това време първите си стъпки правят и много други млади банди. Групата за малко не се разпада, но в крайна сметка решават да продължат борбата, разпращайки последното си демо до редица лейбъли. Едва навършил 16 години, Alexi напуска училище, за да се посвети изцяло на музиката и дори в средата на 97-а година за кратко се присъединява като китарист на блек метълите Thy Serpent.
След като виждат, че музикалните компании не изгарят от желание да подпишат с поредната мелодична дет метъл банда, петимата решават със свои средства да запишат дългосвирещия си дебютен албум. В този момент Pirisjoki напуска състава и оставя момчетата в трудно положение, тъй като студиото е вече запазено. Отново Jaska спасява положението, като довежда друг свой приятел - Janne Wirman. Последният не е особен метъл фен, но е изключително талантлив пианист и се съгласява да участва в записите на албума. Останалите са толкова впечатлени от свиренето му, че веднага го канят да стане пълноправен член на бандата, а не просто сесиен клавирист. И така, за дебютния “Something Wild” са записани седем чисто нови парчета, композирани изцяло от Laiho. За съжаление, поради недотам добрите познания на Alexi по английски език, текстовете му се оказват порядъчно безсмислени – нещо, което ще се наблюдава малко или много и в по-късните творби. Уникалният за времето си стил на “Something Wild” не попада толкова лесно в една строга категория, както предшестващите го демота. В дебюта се преплитат блек, дет, пауър и спийд метъл елементи, обогатени от неокласически влияния. Ewo е толкова обсебен от музиката на Inearthed, че им предлага договор само два дни след като е чул дебюта им. Налага се бандата да обяви, че се е разпаднала и същевременно набързо да се прекръсти, за да бъдат избегнати спорове с предишната им компания. Енда интересна идея им подхвърля техният нов мениджър, споменавайки за връзката с убийствата около Bodom. Каква е историята: през лятото на 1960-та година край езерото Bodom се разиграва жестоко убийство. Четирима младежи – две момчета и две девойки, са нападнати от психопат, докато лагеруват край езерото. Janne отново се оказва неспособен да придружи момчетата, тъй като по това време има важни изпити в училище и за тези концерти го замества Erna Siikavirta. Междувременно “Something Wild” продава 5000 бройки в родината им и около 12000 в останалата част от света. По-късно през същата година музикантите влизат в студио, за да запишат две нови парчета - “Children Of Bodom” и “Towards Dead End”. Първата намира място в един сплит сингъл с две други банди на Spinefarm - Cryhavoc и Wizzard. През август Children Of Bodom записват успешно участие на Wacken Open Air в Германия, след което се отправят на ново европейско турне. Janne за трети път не може пътува с бандата и за цялото турне го замества вече познатата Kimberly Goss. Alexi е поканен да се присъедини към Impaled Nazarene и приема, като наред с това намира и време да основе пауър метъл бандата Sinergy заедно с приятелката си Kimberly. До края на януари на 99-та година е записан вторият албум на Children Of Bodom, отново в Astia Studio. Въпреки че се сблъскват с редица технически проблеми в студиото, петимата успяват да изготвят седем нови песни, както и два кавъра: “No Commands” на една от любимите банди на Alexi – Stone, както и класическата “Hellion” на W.A.S.P. Първоначалният проект за заглавие на албума е “Towards Dead End”, но в последния момент то е променено на “Hatebreeder”. Новият опус е чувствително по-агресивен и бърз от дебюта, стилът става по-хомогенен, а неизменните неокласически елементи му придават допълнителна уникалност. От виртуозните партии личи, че момчетата са се развили доста като инструменталисти. Преди да започнат третото си европейско турне, Children Of Bodom посещават Япония през юли за няколко концерта със Sinergy и In Flames. Налага се Alexi да свири и в двете си банди в рамките на една вечер. Spinefarm дават идеята да бъде записан концертен албум от тези шоута – “Tokyo Warhearts”. В края на лятото Children Of Bodom концертират с Arch Enemy, Dark Tranquillity и In Flames из Европа. Следва известно затишие, което Janne използва, за да основе своя солов проект Warmen, в който изпълнява неокласически пауър/прогресив метъл.
Групата вече разполага с доста нови песни и се подготвя за записи. Този път за продуцент е избран легендарният Peter Tagtgren, a студиото e Abyss. Малко преди това Children Of Bodom излизат за пръв път на американска сцена по време на Milwaukee Metalfest XIV. И така, през август и септември на 2000-та година е изкован третият албум на финландците – “Follow The Reaper”. По време на сесията са записани и няколко кавъра, като този на “Don’t Stop At The Top” на Scorpions е включен като бонус във финландската версия на новото CD, а “Hellion” – в европейската. “Follow The Reaper” продължава смислово “Hatebreeder” и е издържан в същия неповторим стил, но е по-зрял и разнообразен. Впечатлени от успеха на Children Of Bodom, много млади скандинавски банди (в това число Kalmah, Throne Of Chaos, Norther, Skyfire и др.) започват да наподобяват звученето им... В началото на 2001-ва бандата провежда първото си хедлайнерско турне, на което ги придружават Primal Fear и Sacred Steel. По-късно през същата година Alexi напуска лагера на Impaled Nazarene, тъй като е твърде зает с Children Of Bodom и Sinergy. През лятото следват малки турнета в Азия и Южна Америка, последното от които е проведено под особено възпитателния надслов “Machete Up Your Ass / Tour Of Terror”. До края на годината музикантите се занимават със странични проекти.
През март на 2002-ра е записан нов сингъл, включващ парчето “You’re Better Off Dead!” и кавъра на “Somebody Put Something In My Drink” (Ramones). Издаването му е отложено, тъй като договорът на групата със Spinefarm е изтекъл и момчетата се колебаят с кого да подпишат. Донякъде ги притеснява фактът, че гигантът Universal неотдавна е погълнал Spinefarm, но в крайна сметка решават да останат с досегашния си лейбъл. Children Of Bodom участват на фестивалите Dynamo, Wacken и Metaldayz, след което отново нахлуват в Astia Studios, където с продуцент Anssi Kippo изготвят дългоочаквания си четвърти албум – “Hate Crew Deathroll”. Звукът целенасочено е втежнен – записани са партии за две ритъм китари, а за някои парчета са използвани по-ниски настройки. Резултатът е изненадващ – новият албум е неочаквано мощен и предимно детаджийски.
В началото на 2003-та се сбъдва още една мечта за младите финландци – те откриват няколко концерта на Halford в Япония, а по-късно дори излизат на сцената заедно с бандата на самия Бог на метъла, за да изпълнят класическата “Living After Midnight” на Judas Priest.
Това отлага значително записите, които биват пренасрочени за април 2005-та. През май Children Of Bodom свирят на немския фестивал Rock Hard – първият им концерт след контузията на Laiho. Новият албум скоро е завършен и се появява чрез Spinefarm/Universal през септември. Озаглавен “Are You Dead Yet?”, той е още по-тежък от “Hate Crew Deathroll” и свидетелства за желанието на бандата да се развива, непрекъснато обогатявайки музиката си с нови елементи. Написана е поредната глава от историята на една феноменална група без аналог, която за кратко време успя да революционизира метъл сцената. Hail to the Hate Crew!
[/i]